[3 : КОМИКС-ПИЕСА 1]: 3. Мазето

Понякога адски много
ми се иска да ти се обадя,
без значение с колко
пари ще се набутам,
само за да чуя,
че помеждунито е още цяло.

Обаче всеки път
ме спира мисълта,
че ако ти покажа,
че с мен май започва нещо да се случва,
сама ще пробия дупка в помеждунито
и ще ми стане студено,
а ти сам каза –
през icqто не можеш
да стоплиш ръцете ми,
напукани,
почти кървящи вече,
от студа отвътре,
напиращ като лед
да пръсне буркана.

Ако можех,
самичка бих
запратила към помеждунито
буркана, в който
мозъкът ми гърчи се самотно,
грижливо консервиран
от предишния такъв като теб
и оставен да събира прах в мазето.

Ти какво ще ми извадиш
и консервираш във буркан?
То не остана много.
Сърцето ми отдавна е изядено
за мезе на водката.
Един-два нерва...
Няколко болкови рецептора...
Последните ти ги давам
с удоволствие.
Така няма,
като си отидеш,
да усещам болката,
докато внимателно махам
костилките на чувствата си,
които ще станат на сладко,
след като изцедя сиропа им,
съсирен до черно
от захарта,
която сама си направих
от разни изпотрошени буркани.